Слънчевите бани, респ. ултравиолетовите лъчи, са извънредно полезни за организма. Под влияние на слънчевите лъчи съставът на кръвта се подобрява, хемоглобинът се повишава, броят на червените кръвни телца се увеличава, защитните сили на организма и имунитетът му срещу заразни болести се повишават. Подобрява се дейността на нервната система и на жлезите с вътрешна секреция (щитовидна, надбъбречни и полови жлези). Обмяната на веществата, особено на калциевите и фосфорните соли, които влизат в състава на костите, се засилва. Убиват се голяма част от микробите по кожата и т. н.

Лъчите причиняват леко разширение на кожните кръвоносни съдове и подобряват кожното кръвообращение. Кожният пигмент, който има голямо значение за организма, се увеличава. Дейността на потните и мастните жлези се засилва. Повехналата, анемичната и особено сухата кожа става свежа, гъвкава, гладка, еластична и по-устойчива. А шоколадовият тен на кожата прави тялото красиво.

Слънчевите лъчи трябва да използуваме разумно. При продължително излагане на слънце, ако не сме привикнали към него чрез постепенно облъчване, може да получим главоболие, нервност, изгаряне на кожата, слънчев удар и други усложнения. Най-полезни са слънчевите бани в планината или край морето. Те не трябва да се правят на гладно или веднага след ядене. Обикновено температурата на въздуха трябва да бъде над 15-18°. Най-полезни са облъчванията между 9 и 12 часа, когато има най-много ултравиолетови лъчи. Горещите летни часове (от 14 до 16 часа) не бива да се използуват за слънчевите бани. Облъчването започваме с излагане на всички части на тялото по 5—10 минути, като го удължаваме всеки ден с по няколко минути. Ако слънчевата баня трае повече от 2-3 часа, тя вече не е полезна за организма и го изтощава. Преди да започнем да се облъчваме, трябва да се посъветваме с лекар, защото от слънчевите бани много заболявания се активират.